Напоследък живея с миналото.

Преди време съвсем случайно се сетих за хора които не бях виждал с години. Ама много. Видяхме се отново и малко по-малко осъзнах че те са били нещо като капсула на времето за мен - видях ги в съвсем различна светлина. Порастнали ( кой само на кила ) поумнели и малко по-различни. Както каза едната от девойките - "май се познавахме преди няколко живота".

Незная защо и как но те, заедно със по-трудно заздравяващите травми, килата и няколкото малки бръчици на челото ми показаха че вече не съм детето което винаги съм искал да бъда и че май е време и аз да порастна. Не бързайте да казвате  "че ти на колко си та говориш така". Вярно че съм на 31 ама ми е трудно да повярвам че не съм на 17 и не мога да лудувам колкото ми се иска.

Покрай тези хора се върнаха едни от най-сладките спомени. Едни от най-красивите неща от живота ми - любов, раазбити сърца, приятели, купони абе всичко. Все неща за които като се сетя и ми става много мило. Всеки от тях има различен живот вълнуват ги раазлични неща но те са част от моята "капсула на времето" където пазя най-сладките моменти. Те ми напомнят как малко по-малко ставам друга личност - поумнявам или оглупявам ( в зависимост от гледната точка)  и ме карат да продължавам напред в това да откривам себе си - да вървя по пътя на себеопознаването а не да седна на брега на реката на живота и просто да гледам как той се изтича покрай мен.

Странен пост - отдавна не съм писал но си мисля че ще започна да го правя малко по-редовно, след като отворих "капсулата на времето" и тя ме зареди с енергията да бъда по-добрия аз.

А вие - имате ли ваши капсули на времето ?