Гледах едно филмче което ми направи огримно впечатление и единия от основните въпроси които то зададе беше - какво ни прави личностите които сме, и дали това което обществото вижда сме истинското "АЗ".

 Какво е личността на човек - смесица от възпитание, ценностна система и вярвания и емоции които ни определят като личности. В същото време обаче това което се вижда от хората всъщност не е това което сме ние. Защо? Ами обществото налага свои рамки и норми на поведение които малко или много ни правят еднакви - вкарват ни в дадени рамки и точно според тези рамки ние сме или възпитани или не, или емоционални или не или социопати или не.

Това което наистина ме накара да се замисля е как решаваме кое е добро и кое е лошо. Как разбираме кое е правилно и кое не е. В повечето случай взимаме решение точно на базата на това - възпитание, ценностна система, емоции. А те не са нашите а това което обществото ни е въдворило. Ами ако това което мислим за добро не е чак толкова и ако злото всъщност не е толкова черно.

И кое всъщност сме ние - кое е нашият "АЗ" . Това което хората виждат - моделираното и възпитано съзнание или онова което се явява при екстремни обстоятелства когато няма общество а става дума за оцеляване.

И кое провокира повече истинското ни АЗ - болката или удоволствието ?


Какво ще кажете ? 

Обществото налага рамки на поведение и е жестоко към всеки,който се опита да ги разчупи. Да отстояваш себе си и да нарушаваш границите не е за всеки, изисква огромна енергия и сила на духа и в повечето случаи резултатът е отхвърляне и самота.затова повечето хора предпочитат да не си създават проблеми с границите,да се примирят с тях и да се държат лицемерно.е, който го може, го може. аз само си създавам проблеми. :)